Рядък кит, намерен на плажа, може да предостави изобилие от данни за експертите

Един от най-редките китове в света може да е бил изхвърлен на плаж в Нова Зеландия – предоставяйки на откривателите жизненоважна информация за това по какъв начин живеят съществата.

Смята се, че мъртвият бозайник, открит на плажа на Южния остров, е лопатозъб кит, който в никакъв случай не е бил виждан жив в дивата природа.

Никой не знае какъв брой са, какво ядат или даже къде живеят в необятната част на южната част на Тихия океан.

Агенцията за запазване на Нова Зеландия сподели, че петметровото (16 фута) създание, тип клюнен кит, е разпознато по цветните шарки и формата на черепа, клюна и зъбите си, откакто се изхвърли на брега на плажа Отаго по-рано този месец.

Хана Хендрикс, морски механически консултант към отдела за запазване на страната, сподели: „ Ние знам доста малко, на практика нищо ” за създанията.

„ Това ще докара до невероятна просвета и първа в света информация. ”

Ако се удостовери, че китообразното е лопатозъбият кит, това ще бъде първият образец, открит в положение, което ще разреши на учените да го дисектират. Това ще им разреши да картографират връзката на кита с дребното други образци, които са открити, да научат какво яде и може би да намерят улики за това къде живее.

Само шест други лопатозъби кита са в миналото са били разпознати, а откритите непокътнати на плажовете на Северния остров на Нова Зеландия са били заровени, преди ДНК пробата да може да удостовери тяхната идентификация, сподели госпожа Хендрикс.

Този път изхвърленият на брега кит беше бързо превозен до хладилно помещение и откривателите ще работи с локалните маорски иви (племена), с цел да възнамерява по какъв начин ще бъде проучен, сподели организацията за запазване.

Местното население на Нова Зеландия счита китовете за таонга – свещено богатство – с културно значение.

През април водачите на тихоокеанското радикално население подписаха контракт, признаващ китовете за „ юридически лица “, макар че такава декларация не е отразена в законите на участващите народи.

Понастоящем нищо не се знае за местообитанието на китовете. Съществата се гмуркат надълбоко за храна и евентуално изплуват толкоз рядко, че е невероятно да се стесни местоположението им по-далеч от южната част на Тихия океан, където се намират някои от най-дълбоките океански изкопи в света, сподели госпожа Хендрикс.

< br>

„ Много е мъчно да се вършат проучвания на морски бозайници, в случай че не ги видите в морето “, сподели тя. „ Това е малко като игла в купа сено. Не знаете къде да търсите. “

Агенцията за запазване сподели, че генетичното проучване за потвърждаване на идентификацията на кита може да отнеме месеци.

Отне „ доста години и голямо количество старания на откриватели и локални хора “ за идентифициране на „ необикновено загадъчните “ бозайници, сподели Кирстен Йънг, старши учител в Университета на Ексетър, който е изучавал лопатозъби китове, в забележки, изпратени по имейл.

Свежото изобретение „ кара ме да се чудя – какъв брой са в дълбокия океан и по какъв начин живеят? “ Г-жа Йънг сподели.

Първите кости на лопатовидни китове са открити през 1872 година на остров Пит в Нова Зеландия. Друго изобретение е направено на крайбрежен остров през 50-те години на предишния век, а костите на трети са открити на чилийския остров Робинзон Крузо през 1986 година

ДНК секвенирането през 2002 година потвърди, че и трите екземпляра са от един и същи тип – и че е бил друг от другите клюнести китове.

Изследователите, учещи бозайника, не можаха да потвърдят дали типът е липсващ. След това през 2010 година два цели лопатозъби кита, и двата мъртви, бяха изхвърлени на плаж в Нова Зеландия.

Първо сбъркани с един от 13-те други по-разпространени типа клюнен кит в Нова Зеландия, тъканни проби – взети, откакто са били заровени – разкрили ги като енигматичния тип.

Нова Зеландия е гореща точка за овакантяване на китове с повече от 5000 записани епизода от 1840 година насам, съгласно Министерството на опазването.